(+359) 896 796065
През последните 60 години Bacardi е най-популярната марка ром в света. Напълно възможно е тя да е заслужила това почетно звание много по-рано, но точно в старите времена статистическите изследвания не били толкова изчерпателни, колкото са днес.
Сред гигантите на алкохолната индустрия, по отношение на продажбите на алкохол Bacardi е на четвърто място, след Diageo, Pernod Ricard и United Spirits. Основателят на компанията, сеньорът Факундо Бакарди, е разработил технология за приготвяне на лек карибски ром, който ценителите на всички континенти знаят и обичат.
История на ром Бакарди
През първата половина на XIX век Куба е била богата и просперираща испанска колония, в която бедните европейските провинции на кралството идвали в търсене на по-добър живот. По покана на роднини през 1830 г. четиримата братя Бакарди Макко пристигат в Сантяго де Куба. Един от тях, Факундо, бил само на 16 години. Баща им бил обикновен зидар от каталунския град Ситжес, така че младите хора не разполагали с достатъчно пари за пътуването.
С помощта на роднини братята отворили мъничък магазин за галантерия в Сантяго. Както по-късно си припомнял Дон Факундо, в началото печалбите от търговията били достатъчни само за да не гладуват до смърт. Въпреки това, 15 години по-късно, Bacardi вече притежавал един от най-добрите магазини в града.
През 1843 г. Дон Факундо се оженил за проспериращата креолка Амалия Моро. Благодарение на зестрата на съпругата си той основал собствена търговска компания. Нещата вървели добре, докато през 1852 г. силно земетресение унищожава Сантяго. Хиляди хора останали без дом, в града започнала епидемия от холера. Двете по-малки деца на сеньор Бакарди също били заразени. За да избяга, семейството е принудено да замине за Ситжес. Когато Бакарди се завърнал в Сантяго три години по-късно, се оказало, че техните магазини и складове са напълно разграбени. Всички спестявания отишли да прекосят океана, така че през 1855 г. Дон Факундо трябвало да обяви фалит.
Скоро съпругата му Амалия наследила от кръстника си малко имение. Дон Факундо се срещнал с един от наемателите Хосе Леон Бутелие, който бил мениджър на конякова дестилерия и експериментирал с начини за пречистване на ром в свободното си време.
В средата на XIX век робите работили в испанските колонии върху плантации за захарна тръстика. В резултат на поредното въстание в Хаити производството на захар е преустановено там и Куба се превърнала в основен доставчик за Европа. На острова започнал истински захарен бум, навсякъде се изграждали нови фабрики. Но имало проблем: къде да сложат меласата.
Евтин нискокачествен ром от меласа в Куба бил произвежван в почти всяко имение. Наричали го aguardiente (в превод от испански – „огнена вода“). Този ром се пиел главно от бедните, а изнасянето в континенталната част било строго забранено и охранявано с кралски указ, „за да не допринесе за влошаването на морала“.
През 50-те години хазната била толкова празна, че кралят отменил предишните забрани и обявил награда на някой, който ще намери начин да пречисти aguardiente и да го превърне в напитка, „която не би било срамно да се използва от най-добрите хора на страната“. Тази награда била потърсена от лорд Бутел.
Дон Факундо произхождал от провинция, известна със своите традиции за винопроизводство. Дори aguardiente бил от гроздово джибри. В най-трудните моменти Бакарди отказвал да търгува с евтина меласа, но той с готовност участвал в експериментите на своя нов приятел.
През следващите седем години Бакарди и Бутел направили четири открития:
• намерили стабилен щам на дрожди, подобен на коняк. Факт е, че кубинската тръстика има високо съдържание на захар. Поради това температурата на пивната смес може да се повишава неконтролируемо, което убива обикновените дрожди и прекъсва процеса на ферментация. Методът на непрекъсната ферментация, открит от Бакарди и Бутел, все още се прилага;
• изобретена била технология за предпазно пречистване със специален активен въглен, получен от тропически дървесни и кокосови черупки;
• изчислили оптималните пропорции на купажи на рома от два компонента: практически безвкусна основа (пречистен аguardiente) и специален дестилат (рedestillado), който придава на рома приятен привкус;
• разработили метод за отлежаване на ром в бъчви от бял дъб.
Разбира се, експериментаторите се нуждаели от подкрепа на семействата (Бакарди имал шест деца през 1861 г.). Лекият, леко сладък ром, който бил дестилиран на малък аламбик, собственост на Бутел, бил успешно продаден в магазина му от един от братята на Дон Факундо.
През 1862 г. партньорите се сдобиват с дестилерията Нунес и регистрират нова компания. В деня на откриване на завода 14-годишния синът на Бакарди, Факундо-младши, засадил кокосово дърво El Coco. Бащата на момчето произнася пророческите думи: „Los Bacardí de Cuba for a sobrevivir hasta que el El Coco vivir“ („Бакарди ще живее в Куба, докато Ел Коко живее“). Няколко години по-късно Бутел се пенсионирал и Дон Факундо изкупил своя дял в предприятието.
В онези дни по-голямата част от кубинското население е било неграмотно (40% от населението на острова били роби). Оригиналният начин за рекламирането на рома е измислен от Дон Амалия. Испанците смятали прилепа за символ на късмет и просперитет, а индийците и негрите за символ на неразрушима вярност. Освен това плодовите прилепи се хранят с вредители и опрашват цвета от захарна тръстика. Семейство прилепи направили гнездо под покрива на дестилерията. Сеньора Амалия сметнала това за добра поличба.
Оттогава има стилизирано изображение на крилатия гризач върху бутилката ром Bacardi. А работниците и моряците, които не можели да четат, скоро във всички барове започнали да изискват „el ron del murciélago“ – „ром с прилеп“.
За да могат клиентите от по-високата прослойка на общесвото да си спомнят рома Bacardi, Дон Факундо лично подписвал всяка бутилка.
Царски ром
През 1877 г. бащата на семейството се пенсионирал, прехвърляйки компанията на тримата си синове. Тогава начело на компанията застанал Емилио Бакарди – образован човек с напреднали възгледи, журналист и писател. Той бил постоянен привърженик на кубинската независимост, дарявайки големи суми пари за пропагандни дейности. След като изпратил жените от семейството в Ямайка, той се присъединил към бунтовниците. Дон Емилио бил заловен и прекарал четири години в затвора заради убежденията си, но той не ги променил. Когато испанското господство отстъпило пред американския протекторат в началото на XX век, Бакарди продължил да финансира опозиционни партии.
Политическата борба на ръководството не пречило на финансовия успех на компанията. През 1888 г. кралицата на Испания Мария Кристина посещава изложбата за алкохолни напитки в Барселона. Нейно величество харесала рома Bacardi толкова много, че наредила производствената компания да бъде официален доставчик на кралския двор.
През 1892 г. синът на Мария Кристина, крал Алфонсо XIII, който тогава бил на 6 години, се разболял от треска. Детето изгаряло от температура. Кралският лекар дал на момчето малко ром Bacardi и пациентът веднага заспал, а на сутринта се събудил напълно здрав. Кралският секретар написал благодарствено писмо на дон Емилио. Така се родило мотото на рома Бакарди: „El Rey de los Rones: El Ron de los Reyes“ („Цар на ромите, ром на царете“).
Коктейли с Bacardi
Всички най-популярни коктейли с ром са създадени на базата на ром Bacardi. Един от тях, Cuba Libre (ром с кока-кола), за първи път е смесен от офицер от американската армия през 1900 г., за да отбележи края на испано-американската война. Изобретението на друг коктейл, Дайкири (ром със сок от лайм и захар), се приписва както на американския минен инженер г-н Кокс, който е работил в миньорския град Дайкири, така и на известния сомелиер от бар Floridita La Habana, Константин Рубалкаба Верта. За първи път такъв коктейл бил предложен именно на клиентите в този бар през 1898 година.
Джон Кенеди и Ърнест Хемингуей признали любовта си към Дайкири. Известният писател се свързвал с приятелски отношения с представители на семейство Бакарди. Когато през 1954 г. той получава Нобелова награда, ръководството на компанията организирало тържество в негова чест. Специално за Хемингуей, страдащ от диабет, захарта в коктейла била заменена с вишнев ликьор „Марашино“.
Коктейлът Mojito (Мохито) е изобретен от моряци много преди създаването на компанията. Но именно Mojito с ром Bacardi станал най-популярният кубински алкохолен коктейл в годините на забраната в САЩ. Конкурентите на компанията не спали. В много барове вместо ром Bacardi започнали да добавят ром от други производители към коктейли. През 1936 г. компанията влязла в съда, който издал решение, което все още е валидно: „Коктейли от Bacardi могат да се правят само с ром Bacardi.“
Пиян капитал
През 1919 г. Съединените щати приели закон, забраняващ производството, транспортирането, продажбата и вноса на алкохол в страната. В складовете в Ню Йорк, където Bacardi имал фабрика за бутилиране, останали 60 000 кутии ром (540 000 бутилки). Сеньорът Енрике Суг, изпълнителен директор на компанията, излязъл с решение: той регистрирал акционерно дружество, обявил съдържанието на складовете като упълномощен капитал, продал акциите и след това разделил „упълномощения капитал“ между акционерите. В Ню Йорк изразът „пиян капитал“ се използвал дълго време.
Изглежда, че с въвеждането на забраната, компанията за производство на алкохол имала два варианта: да прекрати изцяло дейността си в страната или да се занимава с контрабанда. Но предприемчивите кубинци тръгнали по третия път. Скоро на всички американци, посещаващи острова, били раздадени безплатни пощенски картички с примамливо блестящи светлини от баровете в Хавана и надписи, които гласяли: „Куба е страхотна. Има причина. Bacardi “.
Още по-красноречиво изглеждала пощенска картичка с огромния прилеп, на чиято задна лапа се вижда веселия чичо Сам с коктейл чаша вино в ръка. На картата било написано: „Напред, извън пустинята!“.
Посетителите изпратили подаръчните картички на приятели и роднини. Дори щателното американско правосъдие не намерило официални признаци за реклама на алкохол в тези картички. Но приблизително 90 000 туристи от Съединените щати по време на забраната всяка година посещавали Куба, за да пият ром Бакарди. Мнозина правели това веднъж месечно или дори по-често.
Триумф и предателство
През 1944 г. компанията се оглавява от мъж, който принадлежал към клана Бакарди не по кръв, а по дух. Хосе Бош, съпруг на Енрикет Суг Бакарди (внучка на Дон Емилио), се отличавал с деловитата си дързост и благоразумие. Той смятал, че е опасно да се концентрира цялото производство на едно място. В допълнение към кубинското предприятие, компанията имала и фабрика в Барселона за бутилиране на ром, построена през 1910 година. Хосе Бош модернизирал съществуващото производство и открил две нови дестилерии: в Мексико и в Пуерто Рико.
Дон Хосе (приятелите го наричаха Пепин) мечтаел да свали корумпирания режим на Батиста и да проведе демократични реформи. От 50-те години Бакарди щедро финансирал Фидел Кастро и неговите сътрудници. Хосе Бош обещал да запази работните места на всички служители на компанията, които пожелали да се присъединят към войските на Кастро през 1958 г. Решавайки откритата конфронтация с Батиста, дон Пепин се опитал да осигури компанията. Той пререгистрирал всички патенти и технологии в САЩ и евакуирал документацията, най-скъпото оборудване и щама за дрожди до Пуерто Рико.
Семейство Бакарди с основание очаквало, че победоносният Фидел Кастро ще покаже елементарна благодарност на онези, които му помогнали в трудни времена. Увереността в бъдещето се добавило и от факта, че дъщерята на изпълнителния директор на компанията Вилма Еспин се омъжила за Раул Кастро.
Но през 1960 г. предприятията на Bacardi са национализирани и членовете на семейството, които не напуснали острова, са вкарани в затвора. Скоро стогодишната палма El Coco, засадена в деня на отваряне на растението, изсъхнала.
Милиардери в изгнание
Компанията понесла сериозни загуби: загубила огромна фабрика, складове, всичките запаси на отлежали в дъбови бъчви ром. Главният офис от Сантяго де Куба трябвало да бъде преместен в Сан Хуан (Пуерто Рико). Само благодарение на далновидността на сеньор Бош кланът Бакарди не фалирла, тъй като неговият конкурент, семейство Арехабал, нямал време да създава чужди клонове на своята компания.
По-късно Дон Пепин признал, че загубвайки „семейното гнездо“, компанията получила мощен тласък за развитие. Още през 60-те години в Маями е построен най-красивият небостъргач Casa Bacardi, който все още е показван на туристите като една от атракциите на града. А производственият комплекс в Катано се нарича „Катедралата на ромите“.
Хосе Бош твърдо решил, ако не да отмъсти на коварните братя Кастро, то поне старателно да отрови тяхното съществуване. В продължение на 20 години нито една анти-кубинска провокация не била останала без финансовото участие на клана Бакарди. За лобиране на законите за санкции срещу правителството на Кастро само за 10 години компанията похарчила 3 милиона долара.
Наследниците на Дон Пепин се придържат към същите принципи. Дори членове на семейството, родени в изгнание, смятат Куба за своя родина и вярват, че някой ден те ще се върнат там. Досега на етикета на всяка бутилка ром Bacardi пише: „Компанията е основана през 1862 г. в Сантяго де Куба“. И едва в края на 20-ти век, по съдебен ред, гордият надпис „Кубински ром“ е заменен с незабележима линия: „Произведено в Пуерто Рико“.
Bacardi Limited значително разширили продуктовата си гама чрез придобиването на няколко големи предприятия, включително известната компания Martini & Rossi, производител на марката текила Cazadores. Старшият Факундо Бакарди (правнук на основателя), който станал председател на съвета на директорите на компанията през 2005 г., винаги подчертавал, че служителите й се опитват да съхранят историята и културните особености на придобитите марки.
Въпреки това ромът все още е основният продукт на Bacardi. Нов изследователски център се занимава със създаването на нови разновидности на напитката. Освен ром Bacardi, компанията прави също толкова известния ром Havana Club, рецептата на който е купена от семейство Аречабала през 1994 година. Повече от 20 години компанията съди френския концерн Pernod Ricard, който получил разрешение за използване на марката Havana Club от кубинското правителство и за правото да произвежда тази напитка.
Днес кланът Бакарди има над 600 членове. Всяка година, 4 февруари, на годишнината от основаването на компанията, повечето от тях се събират в актовата зала на главния офис. Пред сградата е бронзовия бюст на Дон Факундо Бакарди Масо, а до пиедестала се издига кокосовата палма на El Coco, засадена през 1960 година.
Рецептата за коктейла Papa Doble, известен като „Дайкири Хемингуей“:
125 мл ром Bacardi Carta Blanca;
6 капки ликьор Maraschino;
100 мл сок от грейпфрут;
50 мл сок от лайм; смачкан лед.
Бира